ПРЕВОД, ПРЕВОДАЧ ако сънуваш :: Съновник

"ПРЕВОД, ПРЕВОДАЧ" - Сънища, коментари и тълкувания

Изпратен от: анонимен
Дата: 2023-11-17 Час: 23:49:19
Беше залез. Качвах се нагоре по стълбите които водят към училищния ми двор в истиснкия живот и се озовах на улицата. Там до една бяла кола плачеше едно момиче. Обаче тя изглеждаше точно като мен. Не, не бяхме сестри, а двойници.
Отидох до нея, седнах и попитах:
-Всичко наред ли е? Защо плачеш?
Тя вдигна поглед. Нито се познавахме, нито нищо.
-Проблемът е майка ми. Никога не ми позволява да правя нищо. Нито ми дава да имам приятели, нито да върша нещо забавно..
-Искаш ли тази вечер да дойда у вас и да си направим парти?
-Няма начин, няма да разреши -подсмръкна тя.
-Аз ще говоря с нея и да видим дали няма да разреши – казах й аз.
-Междудругото, имаш като моята коса.. – каза тя и заопипва светло кестенявата ми коса. Странното беше, че на нея не и направи впечатление че имаме еднакъв външен вид.
Беше се стъмнило вече.
Всъщност в уж този „училищен двор‘‘ имаше един висок мизерничък блок и малко по-далече от него една къща, която приличаше на хоризонтално обърната призма. Обаче изглеждаше като ония модерните. Беше светлолилава на цвят и имаше сини оттенъци.
Влязхоме ние вътре и се озовахме в един огромен коридор, в който нямаше нищо, подът беше лъскав, но не хлъзгав и отразяваше леки проблясъци светлина. Едната стена на коридора беше изцяло стъклена, но зад стъклото се виждаше само бяло. Лампи не забелязах да има и беше леко тъмно, но иначе се виждаше перфектно.
Пред нас се появи една наглед възрастна жена, може би 50-60 годишна, имаше бръчки, с руса коса, вързана на дълга опашка и сини очи, със светло лилава мека блуза и тъмносин панталон. Това беше майка й.
Тя просто се спря пред нас и ме погледна. Не каза и една дума и не се усмихваше
-Може ли ***** да спи при нас тази вечер? – момичето не смееше да я погледне в очите
-Не, не може – сепна се изведнъж майка й
Аз се намръщих
-Госпожо, не може да постъпвате така – осмелих се да кажа аз
Жената разшири леко очите си и ме погледна, но лицето и не изразяваше особена емоция. Тя изсумтя леко и излезе от стаята. Май това значеше, че оставам.
Преспах в тях и от този ден станахме най-добри приятелки. И докато аз бях по-енергична, отворена и общителна, тя беше срамежлива и затворена.
Всеки ден се срещахме и се разхождахме, гушкахме се и дори и двете си намерихме нов приятел – той беше с черна коса и тъмни дрехи, но всички бяхме една възраст и височина.
Не мисля, че това се харесваше на майка й, но тя не правеше нищо. Обаче тази жена ми се струваше подозрителна по някаква причина
Един ден, докато тримата стояхме седнали в кръг и си говорехме на малко разстояние от нас имаше стояха други трима и те в кръг – едно момиче и две момчета, обаче бяха по-големи от нас
-Кои са те? – питах аз
Момичето изглеждаше да е с черни кожени и лъскави дрехи, руса коса, леееко вълниста, малко по-дълга от раменете й.
Момчетата бяха братя близнаци и двамата с черни коси и бритони, които закриваха едно от очите им, с черни дрехи, черни очи, бледа кожа и двамата нацупени.
-Te живеят заедно в един апартамент в онзи блок дето е до моята къща. Но и тримата са гаджета.. – каза тя. – Аз попринцип никога не съм си говорила с тях, но иначе ги знам. Виждам ги почти всеки ден. Момичето е на 21, но онези двамата не ги знам на колко са. Имената им също не знам.
Аз сведох поглед надолу. Обаче после забелязах, че момичето с русата коса вдигна поглед и се усмихна към моята двойничка и то с такъв мил, майчински поглед, сякаш искаше да й каже, че всичко ще бъде наред
После и тримата станаха и ми направи впечатление, че русото момиче всъщност беше доста висока, някъде около 1’80. Тръгнаха те и бяха хванати за ръце с преплетени пръсти, като момичето беше по средата. Но те продължиха нагоре по улицата, а не към блока си.
Впрочем блокът вътре беше мизерен, с мръсен под и стени и осветен с отвратително с жълта светлина. Техният номер на вратата беше 200 и нещо си, мисля че беше 217, но не съм сигурна. А апартаментът им беше само една стая и той с жълти стени, един прозорец и една плазма, която май беше на земята и навсякъде беше разхвърляно с дрехи по земята, чаршафи и т.н

Вече беше вечер и стана нещо лошо. Аз не бях свидетел, но знаех ясно какво се беше случило.
Русото момиче се връщало към вкъщи и като отворило вратата видяло един от братята мъртъв с лице към пода и около него кръв. Другият брат пък стоял прав с нож в ръка и като я чул да влиза бавно се обърнал. Разбрах и че момичето е имало психични отклонения, така че виждайки единия умрял, под въздействието на шока, изпаднала в нервна криза, почнала да се дере и да крещи.
После извадила джобно ножче от единия си джоб и се опитала да намушка момчето в корема. Това обаче не станало, тъй като той се защитил и я съборил и нея на земята. Нататък не знам какво стана, но блокът гореше и аз, двойничката ми и другото момче излязохме навън и уплашени гледахме огъня, чудейки се кой го е запалил.
Последното което видях беше как русото момиче и другия излязоха от запаления блок и докато момчето я държеше здраво за ръката, извеждайки я от горящата сграда, тя крещеше и се опитваше да се освободи като го удряше и дереше по ръката. / Това последното изречение си го измислих /